www.Елена.bg В началото

История

Милан Радивоев

(1845-1918)

Познат и обичан възрожденски учител и почти незабелязан историограф. Не е следвал висши науки, но с полученото образование в Еленската даскалоливница и със самостоятелни занимания се издига на висотата на „един школуван и вещ историк”.

След завършване на учението си е назначен за начален учител в родния си град Елена (1863-67 и 1869-70 г.). Негов ученик е С. С. Бобчев. В промеждутъка на тези години работи в Цариград като коректор във вестник „Македония” при П. Р. Славейков и като секретар на митрополит Доротей Софияски. Продължава да учителства в Габрово (1870-73 г.) и в с. Беброво, Еленско (1875-77 г.) като главен учител.

По време на Руско-турската освободителна война заема отговорни длъжности: секретар и член на Еленския окръжен управителен съвет, член на Еленския окръжен съд. За високото доверие, с което се ползва Радивоев, свидетелства избирането му за депутат в ІІІ-то Велико народно събрание от 1888 г.

И след Освобождението възрожденският деец отдава няколко години на учебното дело: Варненски окръжен училищен инспектор (1881-85 г.), главен надзирател на пансиона на Българската гимназия в Солун (1887-88 г.), учител в Еленското класно училище и главен учител на общинските училища в града (1888-92), инспектор на Еленското учебно окръжие (1895 г.) и учител в Търновската мъжка гимназия (1895-1900 г.). Последната му учителска година е в Брезнишкото класно училище. Близо 30 години на просветното поприще.

Останал рано вдовец, сам отглежда двете си деца и след това изживява тежко гибелта на порасналите двама сина: Страшимир, убит като македонски четник на 12 май 1903 г. при с. Влахи, Мелнишко, и Тодор, загинал в Балканската война при Чаталджа на 5 ноември 1912 г.

Милан Радивоев оставя ценно книжовно наследство. Във времето, когато не му се дава учителско място или друга служба (1892-94 г.) като русофил, той работи над своя голям труд „Землеописание на България и съседните ней държави” (издание на Военното министерство, 1894 г.). От 1906 г. се преселва в София, където до тежкото си заболяване в 1914 г. създава значителни трудове не само за Еленската, но и за българската историография.

Радивоев е първият биограф на Иларион Макариополски с книгата си „Време и живот на търновския митрополит Илариона (Макариополски)” София, 1912 г., 454 стр. Биографът на Радивоев докторът на философските науки Никола С. Бобчев казва: „Радивоев свещенодействаше, когато събираше материал и пишеше биографията на Илариона. Колко пъти той с часове, ба- с дни, ровеше в книги, архиви, ръкописи, за да провери едно име, една дата, един наглед маловажен факт!... И така излезе едно дело, само което ако беше извършил Радивоев, стигаше да му спечели признанието на съвременниците и потомството” (Еленски сборник, София, 1931 г., стр. 243).

Радивоев е ученик на Иван Момчилов- основателят на Еленската даскалоливница и негов последовател като книжовник. И за него написва „Биография на Ивана Николов Момчилов с кратък очерк на просветителската му дейност (1819-1869 г.)”, София, 1912 г., 52 стр. И този труд е важен източник за възникването и развитието на Даскалоливницата.

Радиовев пише биографичен очерк и характеристика на Андрей Робовски, оставя ръкопис на биография на Иларион Ловчански, първоизбрания български екзарх. Израз на неговите религиозни убеждения са книжката „Кратък молитвеник за православните войници”, Търново, 1897 г., преводните трудове “Акатист или наседално пение”, София, 1911 г., “Светителско поучение към новоръкоположен свещеник” от 1874 г. в ръкопис.

В паметта на поколениета Милан Радивоев остава като един от достойните синове на възрожденската епоха.

 

Автори | Използвана литература | Лицензионно споразумение

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.

© 2004-2010 СМ