|
|
|
|
|
|
Завет българскому народу Възлюбленни о Христа чада наши, вси истинни Българе! Благодат Божия да пребъде с всички вас до скончание века.
Знаете всички, че досега бяхме наедно подвизающися за святото дело на Вярата и народността. Сега настана време да се разделим телесно, а не душевно. Ние отиваме по Висока заповед на заточение, защото ни представиха за бунтовници на народа тогава, когато ние бяхме само едни изпълнители на светите заповеди на нашата Божествена Вяра, която фанариотский патрик безсрамно тъпчи, за да притеснява всичкият наш народ. Съвестта ни е, възлюблени чада наши, чиста пред Всесвятаго Бога, и с душевна радост отиваме да пострадаме за правдата и истината. Нам не ни е мъчно да претърпим и самата смърт за святостта на името Божие, което се хули чрез беззаконното постъпване на фанариотските калугери. Но нашата душевна радост ще пораства от ден на ден по-много, ако слушаме, че вие всичките, въодушевени от любов към Православната наша Вяра, постоянствате с твърдост, която е прилична на святото нейно име, да добие народът ни правдините, които ни тя заповяда да си искаме, без да се уклонявате нито надясно, нито наляво, нито към фанариотите, нито към папищаши, нито към някоя друга страна. За нейното име ние страдаем, с нейното име и вас увещаваме да стоите верни на нейните свети начала. Това е последното наше завещание, с тези мисли ние отиваме, с тези желаем и вас да намерим. Надеждата ни е на Бога и утешението ни е от Него. Той да ни закриля, Той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш Самодържец Султана Абдул Меджид, за Когото всички молитствувами от все сърдце дълги и щастливи години.
|
|
Автори | Използвана литература | Лицензионно споразумение
|
