|
|
|
|
|
|
Хаджи Йордан Брадата (неизв. – 13 април 1835) Из Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера Материали и документи Иван Радев Йордан х. Иванов Разсуканов – познат повече с имената хаджи Йордан Брадата или хаджи Йордан Стари – е родом от град Елена и произхожда от известен и богат местен род. Може би той е единственият сред видните фигури на Велчовата завера, при когото можем със сигурност да съдим за фамилно потекло и плътно семейно обкръжение. Краеведческите изследвания дават представа за социалния статут и съдбата на бащата х. Иван – кмет на Елена, на братята му, уточнено е и родословното дърво на самия х. Йордан Брадата. Началото на ХІХ в. заварва Йордан х. Иванов Разсуканов вече мъж – може на 20-25 години, тъй като никъде не е отбелязано раждането му. Но се знае, че брат му х. Панайот като местен първенец и чорбаджия заедно с Дойно Граматик и Иван Кършов през 1800 г. престояват дълго време в Цариград и се връщат с ферман за изграждането на крепостта „Калето” за отпор на кърджалиите. Щом братът е вече авторитетна личност в Елена, трябва да се предположи, че и другият син на Иван Разсукана е също на прилична възраст. Хаджи Йордан х. Иванов Разсуканов, успоредно с участието си в местния живот, започва да се занимава и с търговска дейност. Говори се за търговията му с коприна, но не е известен документ, който да свидетелства в тази насока. Така разширява богатството и влиянието си. Същевременно го виждаме, че на свое дворно място построява малка църква и я освещава с името „Рождество Пресвети Богородици”, като пристройките към нея служат за девически манастир. Ето как го характеризира Марко Дичев в очерка си „Градиво за историята на град Елена”: „Стари еленчани, съвременници на хаджи Йордан Брадата, разправят, че той се отличавал с високия си ръст, пълен, представителен, с дълга широка бяла брада, винаги сериозен и увлекателен в разговор. Търгувал по Влашко и Бесарабия и бил учен и развит за своето време.” (Еленски сборник, 1931, с. 55). И настина, вън от деловите му усилия и търговски контакти, редица косвени свидетелства идват да подскажат, че хаджи Йордан Брадата се формира като личност с отношение и към духовно-просветния живот. Очевидно е в близки връзки с Андрей поп Дойнов, очевидно влияние му оказва активното таксидиотско присъствие в Елена на монасите от Хилендарския манастир, сред които през 20-30-те години се откроява фигурата на Никандър – изповедник в тукашния метох, скромен книжовник и килиен учител. Оказва се, че именно тук са създадени няколко от съхранените ръкописа на таксидиота-хилендарец, че по време на пребиваването си в основаното от архим. Нефталим училище в Капиновския манастир негови ученици са двама от синовете (Иван и Сава-Сотир?...) на Йордан Брадата. Така ръкописен „Кратък катехизис от 1827 г.”, преведен и съставен от Никандър, съдържа следните приписки – доказателство в тази насока: „Този буквар на Ивана х. Йорданова, даде ми го отец Никандър, когато се учех при него. Когито писах аз Иван сене беше 1831”, ... „Иван хаджи Йордан”,... „Туй букварче на Сотиря хаджи Юрданова Ювановича...” Независимо от доброто си материално състояние и ролята си на селски чорбаджия, х. Йордан Брадата проявява активност в насоките на гражданско-политическия живот и на зараждащата се съпротива срещу поробителя. Сериозни са основанията да го третираме като съзаклятник по време на Гръцката завера през 1821 г. Еленчанинът Ст. Бобчев твърди, че е бил близък на Сава Бинбаши. Тогава хаджи Йордан не се нарежда сред жертвите, но по всяка вероятност заподозрян и преследван, наскоро след потушаването ѝ разбираме, че взема решение да напусне Елена и да замине за Света гора. Тук той се замонашва под името Йезекиил. Непонятното е, че не постъпва в някой от българските манастири или скитове, а в авторитетната лавра „Ивер” – населена предимно с монаси-руснаци. А любопитното е, че по същия начин постъпва и съпругата му, която става монахиня в учредения преди това девически манастир към църквата „Рождество Пресвяти Богородици”. Липсват сведения за престоя и поведението на духовника Йезекиил с мирско име хаджи Йордан Брадата в Иверския манастир. Очевидно става дума за кратък отрязък от време, оказал се достатъчен да го убеди, че по характер и житейски навици той не е с нагласата за строгите порядки на монашеската общност. В атмосферата на вътрешна раздвоеност новоограшеният монах решава да наруши дадения религиозен обет и да се върне отново към светския живот и семейството си в Елена. Изглежда го прави тайно от управата на манастира и монашеското братство, като самоволно напуска Атон и се озовава в родния край. Според свидетелствата на Петко Славейков тук го спохожда чувството за срам и неудобство пред еленското общество, затова изчаква нощта и тогава се прибира в къщи. Тази крайно осъдителна за каноните на източното православие постъпка на хаджи Йордан Брадата предизвиква отглас не толкова в родната Елена, колкото сред монашеските среди. Тя става известна на Цариградската патриаршия и оттам в началото на 1824 г. тръгват строгите нареждания лицето, престъпило монашеския обет, да бъде арестувано и под стража изпратено в Цариград. Липсват документи и свидетелства как и доколко тогавашният търновски владика Иларион Критски е изпълнил патриаршеската заповед, как се е постъпило с хаджи Йордан Брадата. Но така или иначе, излиза, че до арест и църковен съд не се е стигнало – вероятно като състоятелен човек той е изкупил вината си с някаква солидна сума. Случаят е показателен както за хаджи Йордан като личност, така и за манталитета на възрожденската личност изобщо. Демонстрира се едно освободено от канона, много лично разбиране за вяра и служене на Бога. Възрожденецът го съчетава със собствените си нагласи и промени в душевността. Ще бъде прибързано и невярно, ако оценим постъпката на хаджи Йордан като антирелигиозен акт, тъй като имаме безспорно свидетелство за неговата не променила се отдаденост на християнската религия. Димитър Самоводски, дошъл през 1831 г. в Елена да продължи образованието си при Андрей Робовски, се настанява в къщата на „хаджи Йордана стария” и подчертава: „Там преминах добре, защото бяха хора набожни, правило си четяха като на монастир. Без утрина, без часове, без вечерня и повечерие не минуваше ден, и аз с тях наедно...” Има нещо дълбоко интимно, „домашно” и самобитно в така разкрилата ни се цялостна устроеност на хаджи Йордан х. Разсуканов. Тъкмо то се проявява в готовността да игради с лични средства „параклис” в собствения си двор, да тръгне към замонашване заедно със съпругата си и след това към размонашване и на двамата – пред очите на консервативното еленско общество, в разрез с предписанията и догмите на църквата... Най-важният момент в биографията на хаджи Йордан Брадата е участието му във Велчовата завера. Името му почти неизменно присъства почти във всички летописни бележки и спомени, свързани както с подготовката, така и с потушаване на въстанието. Той не е просто един от съзаклятниците, а се налага като най-активната личност на идеята за съпротива през 20-30-те години в целия Еленски край. До голяма степен на него се дължи създаването на комитетите в редица от околните селища и махали, разпоредбата на задълженията при организирането и въоръжаването им – в самата Елена, в селата Буйновци, Кършовци и др. Безспорна и доказана е близостта му с Велчо Атанасов и Колю Гайтанджията от Търново, с Отец Зотик от Преображенския манастир, с йеромонах х. Сергий от Плаковския „Св. Илия”. Липсват му сведения как точно е станало задържането на хаджи Йордан в началото на м. Април 1835 г. Очевидно е, че разкритията го заварват в Елена. Едно от преданията говори, че се е „крил из капиновските лозя около 15 дни и най-после бил издаден и хванат в колибите Харваловци до село Средни колиби”. Същото приема и Ст. Бобчев: „Казват, че хаджи Йордан се криел в колибите Харваловци до Плаковския манастир, отгдето избягал. Предала го една жена, когато се бил потулил в един плевник.” В друго предание се споменава, че е бил арестуван в райна на Лясковец – Горна Оряховица. Възможно е залавянето на хаджи Йордан да е станало по-късно от ареста на капитан Мамарчев и отец Сергий в Плаковския манастир и на търновчани, но разликата по време едва ли е била повече от ден-два, тъй като според всички твърдения обесването му става заедно с Колю Гайтанджията на Марно поле. И при него присъдата е своеобразна мярка за мястото му сред съзаклятниците. Така хаджи Йордан Брадата завършва живота си като една от видните жертви на Велчовата завера. За него се знае, че оставя четири сина (Димитър, Иван, Христо, Сава) и две дъщери (Ана, Елисавета), които пренасят във времето по нещо от гражданската активност и патриотизма на бащата. Особено показателен със съдбата си е единият от синовете му – Христо, който продължава революционната му дейност чрез участието си през 60-те години в четите на П. Хитов, на Стефан Караджа. |
|
Автори | Използвана литература | Лицензионно споразумение
|
