Мисията на еленските възрожденци в Пазарджик

Известна е ролята на еленското класно училище, наречено „Даскалоливница” от находчивия дядо Славейков, като пръв български учителски институт по онова време. Усилията на Андрей и Стоян Робовски, Иван Момчилов, а по-късно на Никола Михайловски (баща на поета Стоян Михайловски) и Никифор Попконстантинов, не отишли напразно. Възпитаниците на „Даскалоливницата” се пръснали като учители из поробена България, за да будят народното съзнание. Малцина обаче знаят, че няколко от тях имат особени заслуги в борбата с гърцизма в Пазарджик, където и последните килийни училища отдавна били закрити от властващите гърци. Българските деца се учели в гръцки училища заедно с гърчетата, а търговци и еснафи пишели български с гръцки букви. В черквите не се чувало българско слово и пеене. Без резултат останали прошенията на влиятелни граждани до „човеколюбивия” султан Абдул Меджид да разреши отварянето на българско училище.

През 1845 година по инициатива на будния български търговец Михалаки Костадинов, еснафът в Пазарджик решава да се изпрати по специален пратеник писмо до Еленската община с молба да бъде изпратен български учител. Иван Момчилов не се колебал и изпратил наскоро завърналия се от Одеса Никифор Попконстантинов, който през 1845 година открива в Пазарджик българско училище. Скоро училищното помещение става тясно за големия наплив български деца, идващи от града и околните села. Набавени били учебници и книги за училищната библиотека. Станало нужда от още един учител- помощник на главния. И ето, пристига от Елена Юрдан Ненов. Двамата питомници на Андрей Робовски оставят тук трайна следа от своята просветна, народополезна дейност. Българското училище се прочува не само в Пазарджишката кааза, но и далеч от нея. Наложило се откриването на квартални училища. Пристигналите от Елена Георги Райков (племенник на Андрей Робовски) и Михаил Куманов се заемат с тази задача. По време на Априлското въстание Георги Райков е учител в Сестримо и Батак. Затворен и изтезаван в Самоков, той намира своята кончина малко преди Освобождението.
Не е безинтересно да се знае, че Юрдан Ненов е бил учител на Константин Величков, Кочо Чистеменски, Петър Бонев, Иван Ръжанков, Кара Никола и други бунтовници, а в Сопот- на Иван Вазов. Заточен в Мала Азия като революционер, той се завръща в Пазарджик, където умира след Освобождението.

С развитието на учебното дело в Пазарджик се открива и девическо класно училище, а тържественото празнуване на 11 май- Денят на славянските просветители Свети свети Кирил и Методий- започва още от 1859 година. С помощта на еленските учители-будители борбата за възраждането на този край, против гръцките домогвания, добива голям размах.

Доц. Стефан Рабов-Робовски

Автори | Използвана литература | Лицензионно споразумение

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.