www.Елена.bg В началото

История

Доктор Димитър Петров Моллов

Целият живот и дейност на доктор Димитър Петров Моллов е неповторим пример на съчетание в един човек на общественик, лекар и книжовник.

Роден в Елена на 26 октомври 1845 г., а израсъл в бащиното си село Беброво, Еленско (сам той пише, че е роден в Беброво). През 1863 г. мечтата на 18-годишния младеж да учи в Русия се осъществила. Неговият чичо – архимандрит Евстати, духовник от Хилендарския манастир, успял да го запише в Киевската семинария. Учи една година в Киевската гимназия, след това постъпва в семинарията, която завършва в 1867 г. Желанието му е да продължи във Филологическия факултет на Одеския университет, но се записва медицина в Москва. Завършил през 1874 г., той става помощник на проф. Гага във факултетната поликлиника, а след това е пратен на специализация при директора на общата хирургическа клиника при университета проф. Басов. След едногодишни опити и наблюдения в клиниката и фармакологическата лаборатория на проф. Соколовски доктор Моллов защитава дисертацията си „Хлороформиране по способа на Клод Бернард”, с която внася принос в световната анестезиология. За гордост на своята родина той е назначен на работа за помощник на проф. Басов, известен като един от учителите на великия физиолог И. П. Павлов.

През 1876 г. доктор Моллов заминава доброволец в санитарната част от отряда на ген. Черняев и участва в боевете пир Гредетин. Завърнал се в Москва като герой, награден с най-високото сръбско бойно отличие, той очаква ден по-скоро да тръгне за своята поробена родина. Подготвя медицински влак в Освободителната руско-турска война, с който стига до Галац. Строга заповед го връща на преподавателското място в университета, но за него съществува по-голяма повеля – да отдаде знания и сили, всичко без остатък на възраждаща се България и не се примирява, докато не получава назначение за лекар в Българското опълчение. По време на Освободителната война доктор Моллов работи като губернски лекар във Видин.

След Освобождението се открива широко поле за народополезна дейност. На 10 декември 1878 г. той участва в Учредителното събрание на Народната библиотека. С тайно гласоподаване доктор Димитър Моллов е избран в комисията – първото ръководство на библиотеката, състоящо се от неговия приятел проф. Марин Дринов, председател, и членове наред с доктор Моллов, С. Зографски, П. Генчев, Д. Коцев и Ал. Петков. На 15 януари 1879 г. е отворена читалня към библиотеката.

Докторът на медицинските науки Д. Моллов поставя на научни основи здравеопазването в нашата страна. Той изработва „Временни правила за санитарното устройство на Княжество България”, впоследствие доразвито в закон. Автор е на проектоустава и създател на Българския червен кръст (1878 г.). Член е на Българското книжовно дружество (днес Българската академия на науките), в което оглавява медицинската част. В продължение на много години ръководи Висшия медицински съвет. Председател е на Българския лекарски съюз от 1901 г. По негова инициатива се откриват в страната училища за медицински сестри и фелдшери. Доктор Д. Моллов е положил основите на Александровската болница в София, на болниците във Видин, Велико Търново, Варна и Елена. Участва и в Сръбско-българската война (1885 г.).

Доктор Д. Моллов е един от първите министри на народното просвещение (1882-1884 г.). Бил е кмет на София.

Доктор Д. Моллов осъществява своята грандиозна идея за разпространение на бележитите творби и научни издания, като създава дружество „Св. Климент”. Под редакцията и първоначалната издръжка на Моллов и П. Каравелов е излязъл още същата година първият том от библиотеката. В 15-те книги на дружеството публикуват свои творби Ив. Вазов, Славейкови – баща и син, Ст. Михайловски, Ал. Константинов и др. Издават се произведения на световноизвестни поети и писатели.

 

Автори | Използвана литература | Лицензионно споразумение

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.

© 2004-2010 СМ