Еленските църкви

Наричали Елена “Българският Витлеем”. Кой малък град във възрожденската епоха е имал три храма?

Първата светиня на Елена е старата църква “Свети Никола”. Тя съществувала преди началото на ХVІ век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, “печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица” е записано: “Книгата се подарява на храма на църквата “Свети Никола” в 1518 година от някой си Пера”. Още тогава храмът е книжовно хранилище- мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване.

Храмът “Свети Никола” бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. В тях напирало желанието за човешко общуване край Божия храм.

“След като запалели по свещ на своите светци-покровители, селяните разтваряли козиняви дисаги и нареждали големите тумбести кошници около църквата. Всеки носел по нещо за продан и търсил да купи ония стоки, от които лично той и семейството му имали нужда”.

Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-панаири, които ставали три пъти в годината и траели по три дни. На тях пристигали и търговци от големите градове.

На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата “Свети Никола” била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителят. Обновена е в сегашния си вид през 1804 г. със средства на по-заможни граждани и труда на населението. Ръководил строежа хаджи Иван Кисьов, внук на поп Петко Шейтана, който се явил в Цариград пред султанската майка със зелени класове в калмукан и издействал да бъде освободен Еленския край от данък житнина. Научил, че търновският управител ще нареди проверка дали еленчани строят църква без разрешение, хаджи Иван Кисьов разпоредил в една нощ да измажат стените с вар, размесена с дървени въглища, за да изглежда стара и опушена. Хаджи Иван посрещнал любезно пратениците, дал им по 30 златни рубета, посочил им сградата и казал: “Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман”.

Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените й са каменни и дебели 1 м., прозорчетата- с железни решетки, а това на олтара- като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо и тежък, специално правен бравен механизъм. Покрита е с тежки каменни плочи. Църквата била осветена на Благовещение- 25 март 1805 година.

Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от “Дойно йерея” разказва, че храмът е издигнат из основи, след като е бил изгорен от “агарянских татех” (агарянски разбойници). Поп Дойно Граматик е отбелязал имената на 12 ктитори, между които Стоян Михалюв- бащата на Иларион Макариополски.

Тежка е загубата от изгорелите пергаментни исторически ръкописи от книжовната съкровищница. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.

Църквата “Свети Никола” е изографисана изцяло от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Болерци, които завършили работата си през 1817-1818 година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Тук се намират образите на светите Методий Моравски, Георги Софийски Нови, Сава Сръбски и образът на Свети Климент Охридски, който е един от редките в България и Република Македония и има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният иконостас и владишкият трон в църквата.

През 1966 година храмът е конструктивно укрепен. При провеждането на реставрационните работи по стенописите на църквата над северната врата е открита вградена каменна плоча с хубав релефен образ на патрона на храма Свети Никола. През есента на 1987 година църквата е окончателно реставрирана и експонирана за посещение.

С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага бил издигнат нов параклис “Успение на Пресвета Богородица” през 1800 година, преправян в 1813 година в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква. Ориентирали се да съборят Калето и използват материала от него. Към този акт пристъпили, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Строежът е започнат през 1836 година, а е завършен през 1837 година, когато храмът е осветен на 28 август.

Изграждането й е дело на майстор Михо от махала Болерци, близо до Елена. Цялата постройка със солидното си изграждане и обработката на материала, художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение е огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна смелост на майстор Михо. Този майстор е съвременник на Кольо Фичето, уста Генчо Кънев и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение.

Църквата “Успение на Пресвета Богородица” е монументална, трикорабна, триабсидна с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири стройни кръгли колони. Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи. Със сигурно чувство за статичност майстор Михо е успял да олекоти въздействието на конструкцията и да постигне голяма “светла” височина с поставянето на големи прозорци във всяко поле, поради което цялото вътрешно пространство действа единно и оптимистично.

През 1861 година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.

През 1925 годиан църквата “Успение на Пресвета Богородица” изгубва много ценно художествено творение- в пожара изгорял иконостаса. Новият иконостас е резбован от Георги Киров, а иконите са от еленския художник Христо Берберов.

Третата еленска светиня- храмът “Рождество на Пресвета Богородица” има сродна съдба със старата църква “Свети Никола” и е свързана с историческия път на града.

Построен е параклис в 1812 година под ръководството на хаджи Юрдан Брадата, на място подарено от тримата братя хаджи Панайот, хаджи Юрдан Брадата и хаджи Димитър Разсуканов. И за него е донесено в Търново, че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи Иван Кисьов и хаджи Юрдан Брадата маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня.

Параклисът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи Юрдан Брадата след обесването му, постъпила монахиня.

С иконата на хаджи Юрдан Брадата донесена от Божи гроб са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манасти река “Свети Илия”.

Не издържали плетените стени на параклиса “Рождество на Пресвета Богородица” на огнената стихия на 20 юли 1859 година и започнало строителство на нова църква, завършена в 1865 година. Градил я младият тревненски майстор Кольо Петков, ученик на Кольо Фичето. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до 1894 година.

В паметния 22 ноември 1877 година в едно от кръвопролитните сражения на руско-турската война, при опожаряването на града, поробителят не пощадил иконостаса и превърнал храма в склад за жито. Еленчани при завръщането си от “бягането” спасили запаленото с барут жито, от което получили по крина за настъпващата зима.

Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от Станислав Доспевски на светите равноапостоли и славянобългарски учители Кирил и Методий през 1866 година, озаглавена “Просветители Българский”. Иконата престояла в храма 15 година е подарена на народното училище и сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: “пийте от нея, сия ест кров”. Силата е в Словото- причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча- символ на науката.

Автори | Използвана литература | Лицензионно споразумение

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.